Правилното позициониране на детекторите за дим и въглероден окис е критичен фактор за тяхната навременна реакция и ефективно задействане при опасност.
Физика на газовете и поведение на дима
За да разберете къде да монтирате датчиците, трябва да познавате физичните свойства на веществата, които те засичат. Димът е съставен от топли газове и фини твърди частици, получени в резултат на горене. Тъй като тези газове са по-топли от околния въздух, те имат по-ниска плътност и се издигат бързо нагоре към тавана. Когато достигнат тавана, те се разпространяват хоризонтално.
Въглеродният окис (CO), от друга страна, има плътност, която е много близка до тази на въздуха (малко по-лек е). Той не се концентрира веднага на тавана, а се смесва равномерно с въздушния поток в помещението. Поради тази причина комбинираните устройства или индивидуалните датчици изискват специфично разположение, съобразено с циркулацията на въздуха.
Мъртви зони и циркулация на въздуха
При монтажа на тавана съществува феномен, наречен "мъртва въздушна зона". В ъглите, където стените се срещат с тавана, въздухът се застоява и не циркулира добре. Димът и газовете трудно проникват в тези пространства. Затова устройствата никога не трябва да се монтират в самия ъгъл. Правилото е датчикът да бъде разположен на разстояние най-малко 30 сантиметра от всеки ъгъл или стена, ако е монтиран на тавана.
Правила за разположение по стаи и етажи
Ефективната защита изисква покритие на ключовите зони в дома, където рискът е най-висок или където прекарвате най-много време.
- Спални и коридори: Монтирайте датчик в непосредствена близост до спалните помещения. Звуковата аларма трябва да бъде достатъчно силна, за да събуди спящ човек при затворени врати.
- Всекидневна и зони с отоплителни уреди: Всеки етаж на къщата се нуждае от поне едно устройство. Поставете датчик в помещения с камини, газови котли или печки, но на безопасно разстояние от тях.
- Разстояние от източници на пара и топлина: Избягвайте монтаж в бани или непосредствено над готварски печки в кухнята. Водната пара и кухненските изпарения могат да предизвикат фалшиви аларми. Оптималното разстояние от такива източници е минимум 3 метра.
Техника на монтаж и височина
Когато инсталирате комбиниран датчик за дим и въглероден окис или самостоятелен датчик за дим, таванът винаги е предпочитаното място. Ако се налага монтаж на стена, устройството трябва да бъде позиционирано на разстояние между 15 и 30 сантиметра под линията на тавана.
За самостоятелни датчици за въглероден окис монтажът на стена е изключително практичен. Тъй като този газ се смесва с въздуха, оптималната височина за такъв датчик е на нивото на очите или на нивото на леглото в спалнята (около 1,5 метра от пода). Това гарантира, че устройството ще засече газа в зоната, където хората дишат.
Поддръжка и периодичен тест
Правилният монтаж е само първата стъпка. Сензорите на устройствата се влияят от прах и замърсявания, което може да намали тяхната чувствителност. Използвайте чиста кърпа или прахосмукачка на слаба мощност веднъж месечно, за да премахнете натрупания прах от решетките на датчика. Тествайте функционалността чрез вградения бутон ежемесечно, за да сте сигурни, че батерията и електронните компоненти работят изправно.
