Правилното позициониране на домашните датчици за безопасност не е въпрос на интериорен дизайн, а на чиста физика. Различните газове имат различна плътност спрямо въздуха, което определя как те се разпространяват в затворени пространства и къде се концентрират най-бързо.
Детектори за дим: Използване на термичната конвекция
Димът се състои от горещи газове и микроскопични твърди частици, отделени при горенето. Тъй като тези продукти са силно нагрети, тяхната плътност е значително по-ниска от тази на студения околен въздух. Това предизвиква термична конвекция – процес, при който топлият въздух и димът се издигат бързо нагоре към тавана.
Поради тази причина датчиците за дим винаги трябва да се монтират на тавана. Важно е обаче да се избягват така наречените „мъртви въздушни зони“. Това са ъглите, където стената се среща с тавана – там въздушният поток е статичен и димът трудно прониква веднага. Правилното правило за безопасност изисква устройството да бъде разположено на разстояние най-малко 30 сантиметра от всеки ъгъл или странична стена. При стаи със скосени тавани, датчикът трябва да се постави в рамките на 90 сантиметра под най-високата точка, където се концентрират първите топлинни потоци.
Датчици за въглероден оксид (CO): Химично равновесие във въздуха
Въглеродният оксид е изключително опасен, тъй като няма цвят и мирис. От гледна точка на физикохимията, молекулната маса на въглеродния оксид е 28 g/mol, което е изключително близо до средната молекулна маса на атмосферния въздух (около 29 g/mol). Поради това този газ не се издига бързо към тавана и не се спуска веднага към пода, а се смесва хомогенно с въздушните маси в помещението, увличан от нормалната циркулация.
Най-ефективното място за монтаж на сензор за въглероден оксид е на височината на дихателните пътища на хората. В хола или коридорите това означава височина от около 1,5 метра от пода (на нивото на очите). В спалните помещения датчикът трябва да бъде разположен по-ниско – на нивото на главата на спящ човек (приблизително 60 до 80 сантиметра от пода). Уредите трябва да са отдалечени от прозорци и вентилационни отвори, за да се избегнат въздушни течения, които биха разредили концентрацията на газа и забавили реакцията на сензора.
Сензори за битов газ: Разликата между метан и пропан-бутан
При избора на позиция за датчик за газ е критично да се определи точният вид на използваното гориво, тъй като различните въглеводороди имат коренно различно поведение във въздушна среда:
- Природен газ (метан): Метанът (CH4) има молекулно тегло от 16 g/mol, което го прави много по-лек от въздуха. При изтичане той се издига бързо нагоре. Датчикът за метан трябва да се монтира на стената, на разстояние от 30 до 50 сантиметра под тавана, и в радиус до 6 метра от газовия уред.
- Пропан-бутан (LPG): Този газ е смес от пропан и бутан, които са значително по-тежки от въздуха. При авария газът се спуска надолу и се натрупва в най-ниските части на стаята, мазето или подовите сифони. Сензорът за пропан-бутан задължително се монтира на височина между 15 и 30 сантиметра над пода и в непосредствена близост до газовия уред или газовата бутилка.
Предотвратяване на фалшиви сигнали и грижа за сензорите
За да се предотврати деактивирането на сензорите поради фалшиви тревоги, трябва да се избягват специфични зони с висока влажност и запрашеност. Датчиците за дим не трябва да се монтират в бани или непосредствено до душ кабини, тъй като фината водна пара пречупва светлинните лъчи в оптичната камера по същия начин, по който го правят димните частици.
В кухните сензорите трябва да се поставят на разстояние най-малко 3 метра от готварските печки. Този буфер предотвратява задействането им от обикновени кухненски изпарения и маслени аерозоли, без да се компрометира сигурността на дома.
