Правилното позициониране на външна въртяща се IP камера изисква прецизно съобразяване с геометричните закони на оптиката и физическата среда около сградата. Оптимизирането на ъгъла на видимост и височината на монтаж е единственият сигурен начин да се елиминират слепите петна и да се гарантира непрекъснато наблюдение.
Геометрия на монтажа: Височина и ъгъл на депресия
При определяне на позицията на въртяща се външна камера (PTZ), първият критичен фактор е височината на монтиране. Оптималната граница е между 2,5 и 3 метра от земната повърхност. Този диапазон се диктува от необходимостта да се балансират два противоположни фактора: рискът от вандализъм и размерът на сляпата зона непосредствено под устройството.
Всяка въртяща се камера има механични ограничения при движение по вертикалната ос (наклон), което обикновено варира от 0 до 90 градуса. Когато устройството е монтирано твърде високо, под него се образува конусовидна сляпа зона. Колкото по-висока е точката на монтаж, толкова по-голям е радиусът на този сляп конус на земята. Чрез накланяне на обектива под ъгъл от 15 до 30 градуса спрямо хоризонта се постига най-добър баланс между дълбочина на полето и детайлност на изображението, необходими за идентификация на обекти.
Преодоляване на физически препятствия и светлинни отражения
Външните стени, улуците и покривните конструкции често създават физически прегради, които ограничават полезното зрително поле на обектива. За да се избегнат тези проблеми, камерата трябва да се изнесе извън равнината на стената с помощта на подходяща монтажна конзола. Препоръчителното разстояние е минимум 30 до 50 сантиметра от ъглите на сградата.
- Инфрачервено отражение: През нощта вградените инфрачервени диоди излъчват светлина, която е невидима за човешкото око, но се улавя от сензора. Ако камерата е разположена твърде близо до бяла стена или светъл улук, инфрачервената светлина се отразява обратно в обектива. Това води до преекспониране на близката повърхност, при което автоматичният затвор на камерата намалява чувствителността си, правейки тъмния заден план напълно невидим.
- Разсейване на светлината: Дъждовните капки и праховите частици в близост до обектива отразяват светлината, създавайки оптичен шум. Насочването на обектива леко надолу и избягването на непосредствен контакт с надвеси предотвратява този ефект.
Алгоритми за патрулиране и динамично покритие
Основното предимство на въртящите се камери е възможността за промяна на позицията на обектива по хоризонтала и вертикала. Това предимство обаче крие и уязвимост: когато камерата е насочена наляво, дясната зона остава неконтролирана. За елиминиране на това временно сляпо петно се прилага правилно конфигуриране на софтуерните настройки за автоматично патрулиране.
При настройка на маршрута за патрулиране, времето за престой във всяка ключова точка трябва да бъде прецизно калкулирано. Препоръчително е то да бъде не по-малко от 10 секунди и не повече от 20 секунди. Твърде бързото движение на камерата размива детайлите и пречи на алгоритмите за детекция на движение да се стабилизират. Скоростта на въртене между отделните точки трябва да бъде настроена на средна стойност, за да се намали механичното износване на сервомоторите и да се осигури плавен преход на фокуса.
Принципът на взаимно застъпване (Крос-мониторинг)
Единичната въртяща се камера, независимо от технологичния си клас, винаги притежава една абсолютна сляпа точка – пространството за нея и нейната собствена монтажна основа. За пълна сигурност се прилага принципът на взаимно покритие, известен като крос-мониторинг.
При този метод две камери се разполагат по такъв начин, че всяка от тях да вижда монтажната точка и зоната зад другата камера. Това не само елиминира геометричните слепи петна, но и предпазва системата от физически саботаж. Когато потенциален нарушител се опита да приближи една от камерите от нейната сляпа страна, той влиза директно в зрителното поле на втората камера. Ъгълът на застъпване на двете зрителни полета трябва да бъде поне 15-20 градуса, за да се осигури непрекъснато проследяване на движещи се обекти.
