Свързването на мрежов кабел (RJ45) изисква изключителна прецизност и разбиране на физиката зад усуканите двойки проводници, за да се избегнат загуби на пакети данни и електромагнитни смущения. Правилното подреждане и механично фиксиране на жилата гарантира стабилна мрежова връзка без затихване на сигнала.
Физика на усуканата двойка: Защо цветовият ред е критичен
Мрежовите кабели от категории Cat5e, Cat6 и Cat6a се състоят от четири двойки медни проводници, които са усукани помежду си с различна стъпка (честота на усукване). Този дизайн не е случаен. Усукването на проводниците използва принципа на диференциалното сигнализиране, за да се неутрализират взаимните електромагнитни смущения (кросталк) и външните шумове. Когато по две съседни жила протичат сигнали с противоположна полярност, генерираните от тях магнитни полета взаимно се анулират.
Ако пренебрегнете стандартизираната цветова схема и просто свържете кабелите в произволен, но еднакъв ред в двата края, мрежата може да работи на къси разстояния, но ще претърпи сериозен спад в скоростта или пълна загуба на пакети при по-дълги трасета. Това се случва, защото физическите двойки предаватели и приемници ще бъдат разделени между различни усукани двойки, премахвайки ефекта на шумопотискането и превръщайки кабела в антена за смущения.
Стандартът T568B: Правилната последователност на жилата
В съвременните телекомуникации се използват два основни стандарта за подредба: T568A и T568B. В европейската практика и за домашни мрежи стандартът T568B е по-разпространен и се явява стандарт по подразбиране. За да работи кабелът в режим на директна връзка (straight-through), двата края трябва да бъдат кримпнати по абсолютно същия стандарт.
Ето точната последователност на жилата отляво надясно, когато държите конектора RJ45 с пластмасовото езиче (клипса) надолу и медните пинове нагоре:
- 1. Бяло-оранжев: Предаване на данни (+)
- 2. Оранжев: Предаване на данни (-)
- 3. Бяло-зелен: Приемане на данни (+)
- 4. Син: Резервен/захранване (PoE)
- 5. Бяло-син: Резервен/захранване (PoE)
- 6. Зелен: Приемане на данни (-)
- 7. Бяло-кафяв: Резервен/захранване (PoE)
- 8. Кафяв: Резервен/захранване (PoE)
Обърнете внимание на разположението на зелената и синята двойка. Зелената двойка е "разделена" от синята (пинове 3 и 6 обграждат пинове 4 и 5). Тази геометрия е проектирана с цел да се минимизира капацитивната връзка между съседните линии и да се поддържа симетрия на импеданса (обикновено 100 ома за усукани двойки).
Техника на подготовка и прецизно изрязване
Процесът по подготовка определя механичната здравина и електрическия контакт на връзката. Първата стъпка е премахването на външната изолация на кабела на около 2.5 до 3 сантиметра от края. Използвайте специализиран инструмент за оголване (стрипер), като внимавате острието да среже само външната обвивка, без да нарани изолацията на вътрешните медни жила. Дори минимална драскотина по вътрешната изолация може да доведе до късо съединение или микропукнатини в медта при огъване.
След отстраняване на външната обвивка, развийте двойките проводници. Изключително важно е да не ги развивате твърде много назад. Стандартите изискват дължината на неразвитата част на двойките да не надвишава 13 милиметра (половин инч) от точката на влизане в конектора. Прекомерното развиване разрушава геометрията, предпазваща от смущения, и влошава характеристиките на кабела.
Изправете проводниците максимално добре с пръсти, подредете ги плътно един до друг в съответствие със стандарта T568B и ги изрежете под прав ъгъл (90 градуса). Дължината на оголените и подредени жила преди вкарване в конектора трябва да бъде около 12-14 милиметра. Ако са твърде дълги, външната изолация няма да влезе в конектора; ако са твърде къси, проводниците няма да достигнат до контактните пластини.
Фиксиране в конектора и механично кримпване
Вкарайте внимателно подредените проводници в конектора RJ45, като се уверите, че всяко жило влиза в своя собствен направляващ канал. Бутайте проводниците напред, докато медните им краища достигнат до самия край на пластмасовия конектор и станат видими през прозрачното му чело. Външната изолация (маншетът) на кабела трябва да влезе вътре в корпуса на конектора на дълбочина поне 6-8 милиметра, преминавайки под механичната пластмасова задна скоба (клипс за облекчаване на напрежението).
Поставете конектора в гнездото на кримпващите клещи и стиснете дръжките плавно, но силно докрай. Кримпващият инструмент извършва две действия едновременно:
- Притиска металните остри зъбци на пиновете надолу, прорязвайки изолацията на всяко жило и създавайки херметичен газонепропусклив контакт с медното ядро (метод, известен като изместване на изолацията или IDC).
- Притиска пластмасовия клипс в задната част на конектора върху външната изолация на кабела, осигурявайки механична устойчивост срещу издърпване и огъване.
След кримпването направете визуален оглед. Всички медни жила трябва да опират в челото на конектора, а зъбците на пиновете трябва да са равномерно впити в проводниците. Препоръчително е да тествате кабела с LAN тестер, за да потвърдите непрекъснатостта на веригата и липсата на кръстосани или отворени линии.
