Свързването на допълнителни тонколони към телевизора в хола е сигурен начин да преобразите звуковата картина и да постигнете дълбочина на звука, която вградените говорители не могат да предложат. За постигане на оптимален резултат е необходимо да се разберат физичните принципи на пренос на аудио сигнала и да се избере правилният метод на свързване в зависимост от наличното оборудване.
Видове аудио интерфейси: Дигитални срещу аналогови сигнали
Първата стъпка при интегрирането на външна озвучителна система е идентифицирането на наличните портове на телевизора и приемника (усилвателя). Аудио сигналите се делят основно на два типа: дигитални (цифрови) и аналогови. Цифровите сигнали пренасят информацията под формата на бинарен код, което гарантира минимални смущения и възможност за пренос на многоканален звук (например 5.1 или 7.1). Аналоговите сигнали използват променливо електрическо напрежение, съответстващо на звуковата вълна. Те са по-податливи на електромагнитни смущения, особено при по-дълги трасета.
Ако използвате активни тонколони (с вграден усилвател), можете да ги свържете директно към телевизора. Пасивните тонколони изискват междинно устройство – ресивър или усилвател, който да захрани говорителите с необходимото електрическо напрежение. Свързването на пасивни тонколони директно към изхода за слушалки на телевизора може да повреди аудио чипа на телевизора поради драстично несъответствие в импеданса.
HDMI ARC и eARC: Максимална пропускателна способност
HDMI ARC (Audio Return Channel) и по-новата версия eARC (Enhanced Audio Return Channel) са най-ефективните интерфейси за свързване на съвременни аудио системи към телевизора. Те използват високоскоростен двупосочен трансфер на данни, което позволява преноса на некомпресиран многоканален звук.
- Широчина на честотната лента: Докато стандартният ARC поддържа компресиран 5.1 звук, eARC увеличава пропускателната способност до 37 Mbps. Това позволява пренос на некомпресиран 24-битов/192 kHz звук и обективно-ориентирани формати като Dolby Atmos.
- Протокол CEC (Consumer Electronics Control): Тази технология позволява на телевизора и аудио системата да комуникират помежду си. Така можете да контролирате силата на звука на външните тонколони директно от дистанционното на телевизора, а устройствата се включват и изключват синхронизирано.
За да работи тази връзка, трябва да се уверите, че кабелът е включен в конкретния HDMI порт на телевизора, обозначен с надпис ARC или eARC, и че функцията е активирана в софтуерните настройки на телевизора.
Оптичен интерфейс (Toslink): Имунитет срещу смущения
Оптичната връзка, известна още като Toslink, използва светлинни импулси за пренос на цифровия аудио сигнал през оптично влакно. Тъй като сигналът се пренася чрез светлина, а не чрез електричество, този метод е напълно имунизиран срещу електромагнитни смущения (EMI) и радиочестотни смущения (RFI).
Това е идеалното решение, ако в близост до аудио кабелите преминават силови електрически кабели, които биха могли да индуцират бръмчене в аналоговите линии. Оптичният кабел обаче има физическо ограничение в пропускателната способност – той поддържа стерео звук без компресия (PCM) или компресиран съраунд звук (Dolby Digital, DTS 5.1). Той не може да пренася по-новите некомпресирани формати с висока резолюция, за които е необходим HDMI eARC.
Аналогови връзки: RCA и 3.5 mm жак
При по-стари телевизори или по-прости стерео системи често се налага използването на аналогови интерфейси. Най-често срещаните са стерео RCA портовете (червен и бял конектор) или 3.5 mm изход за слушалки.
При аналоговото свързване качеството на звука зависи силно от вградения в телевизора цифрово-аналогов преобразувател (DAC). За да се предотврати загубата на сигнал по трасето, се препоръчва използването на добре екранирани кабели с чиста медна сърцевина. Дължината на аналоговите кабели трябва да се сведе до минимум (под 3 метра), за да се избегне улавянето на паразитни шумове от околната домакинска електроника.
Акустично разположение за оптимално звуково поле
След физическото свързване на тонколоните, правилното им позициониране в пространството е критично за качеството на звука. За класическа стерео конфигурация се прилага правилото на равностранния триъгълник. Разстоянието между двете предни тонколони трябва да бъде приблизително равно на разстоянието от всяка тонколона до позицията на слушателя.
Високочестотните говорители трябва да бъдат разположени на нивото на ушите на седнал човек. Тъй като високите честоти са силно насочени, всяко отклонение от оста на излъчване води до заглушаване на детайлите в звуковата картина. Тонколоните не трябва да се поставят плътно до стените или в ъглите на стаята, за да се избегне изкуственото и неконтролирано усилване на ниските честоти, което води до мътен и неясен бас.
